Или защо има смисъл да бъдем добри с околните
Седнах да събера мислите си и да обсъдя със себе си темата за доброто, смисъла от него и какво е то всъщност. От известно време следвам една своя философия, но досега не съм я подреждал в думи, че да я погледна отстрани. Тя, разбира се, не е измислена изцяло от мен и общо взето идеята е в правенето на добри дела. А понеже и мислите ми са разпилени като самия мен, май няма да мога да ги събера и просто ей така ще ги изсипя, както и те се сипят в главата ми...
...
Прави добро! Да, това със сигурност сте го чували и друг път, но веднага се ражда въпросът "Защо да правя добро, след като то не се оценява?". Всъщност не знам някъде да е прието или написано, че доброто трябва или не трябва да се цени и това си е изцяло субективно народомислие, което е дребния паразит, разболяващ доброто. Защо изобщо трябва да търсим оценка на доброто? То е добро именно за да помогне по някакъв начин на другите, а не "да трупа точки" за нас самите. Не бива да търсим лична облага от това да помогнем на някого. Нали?
...
Един ден преди време седнах и се замислих, че животът е много кратък, а хората някак много бързаме да го изживеем. В един момент като се обърнем назад ще видим само как сме бързали, а след нас не е останало нищо друго, освен прах от бързината. Тази мисъл ме жегна и погледнах назад да видя аз какво съм оставил до момента... А видяното ме накара да променя начина си на мислене, поведение и възприемане на околния свят. Казах си, че ще живея така, че да оставя нещо добро след себе си, пък дори и да е малко.
...
Аз също съвсем не съм светец, да не си помислите обратното... Все още се дразня на неспособните шофьори, на интелигентно недокоснатите хора и нелепите постъпки на бързащите. В един момент се усещам, а често пъти и моята любима и по-добра половинка ми помага да го осъзная, че те хората толкова си могат и не всички са способни да се справят така, както на мен ми се иска. И пак им се дразня и роптая, но някак с разбиране.
...
Нетърпението.... Да, най-лесно е докато чакаш на опашка в магазина, да се развикаш на касиерката, че не обработва по-бързо стоките на бабата пред теб. Но всъщност чакането ще мине по-неусетно, ако вместо викове, пропуснеш пред себе си майката, която държи само един хляб и лакомство за детето.
Ние просто не се замисляме, че всяко наше действие рефлектира върху околните. Един ден може това дете да сподели, че "един добър чичко в магазина е дал път на майка му и то си е получило лакомството по-бързо". А този, който чуе разказчето, може пък да реши да направи същото. И така някак минутката, подарена на тази майка, може да завърти колелото на доброто.
...
А какво е доброто? То всъщност май не е само да подадем ръка, да дадем предимство или да направим дарение. Мисля си, че доброто е да дадем част от себе си на другите. Но интересното е, че давайки частица от себе си, ние всъщност не се смаляваме, а ставаме по-големи и по-добри. И можем да даваме още повече. Много интересно нещо е това, доброто!
...
Знанията също са нещо добро. Учим се, четем, интересуваме се, трупаме ги с години, помагат ни да бързаме по-правилно в живота... Не, не, това с бързането не е хубаво! Всъщност по-добро е да споделим натрупаните знания с тези край нас, че да не се налага и те по трудния начин да ги търсят. В този смисъл учителите правят много добро всеки ден! Защо така не го оценяваме, не мога да разбера... А те клетите се изморяват от толкова добро, но не от даването, а от невземането. Защото когато искаш да дадеш добро, а няма кой да го вземе, това добро остава в теб и тежи, трудно се носи.
...
Когато се шегуваме с тъста, той все ми казва "Напред вървя, път ти правя." Смисълът на тези думи е, че възрастните споделят житейския си опит с младите, та те, младите, да знаят какво ги чака и да вземат по-правилни решения за живота си. Или поне така е редно да бъде. И в този смисъл е добро да подкрепяме и напътстваме децата ни, споделяйки им личния си опит в живота. А тяхното добро е да осмислят думите ни, че да не ги даваме просто така - напразно.
...
Чудя се, ако правиш добро за себе си, то добро ли е наистина? Ако не ощетяваш другите, то би било добро. Защото ако не си добре, нямаш възможност да помагаш, но ако ти си добре и помагаш на другите, това е добро. Тук границата е много тънка и май разковничето е в двете неща "не ощетяваш" и "помагаш". Та накратко - бидейки добре е добро, ако помагаш и на другите да бъдат добре... май...
...
Старанието също е добро. Когато човек се старае да прави нещата както трябва, той всъщност прави добро. Ето пример - хапвате закуска, избърсвате мазните си ръце със салфетка и я мятате към коша. Да, но тя не пада вътре. Обаче вие проявявате старание, отивате, вдигате я и я пускате в коша. После като погледнете тротоара, с кеф ще видите, че той е чист и на всички им е приятно да минават по него, без да ритат и прескачат салфетки. А това е добро. И чисто.
...
Какво не е доброто?
Доброто не е да бързате да се приберете с красив букет при жена си, ако преди това сте обърнали няколко ракии в кръчмата и пътьом помитатате няколко пешеходци. Жена ви няма да оцени нито оръфания от сблъсъка букет, нито потрошените пешеходци, когато ви дойде на свиждане в ареста.
Доброто не е да градите велико бъдеще за детето си, записвайки го на тринайсет извънкласни занимания, когато то копнее за малко свободно време и безгрижна игра на "Не се сърди, човече!" с вас.
Доброто не е да измиете чиниите и да пуснете прахосмукачка, за да зарадвате любимия човек с чист и уютен дом, ако се сетите да го правите в 3:00 през нощта, събуждайки целия квартал със старанието си.
Мечешкото добро не е добро.
...
Със сигурност има и други примери и определения за доброто, но в този късен час, в който разсъждавам, мислите ми взеха да отстъпват място на съня.
...
Вие сещате ли се за нещо добро? Дали ви замислих? А може би се чудите какво е да направите нещо добро?
Ами направете го и ще разберете!
