Или защо има смисъл да бъдем добри с околните

Седнах да събера мислите си и да обсъдя със себе си темата за доброто, смисъла от него и какво е то всъщност. От известно време следвам една своя философия, но досега не съм я подреждал в думи, че да я погледна отстрани. Тя, разбира се, не е измислена изцяло от мен и общо взето идеята е в правенето на добри дела. А понеже и мислите ми са разпилени като самия мен, май няма да мога да ги събера и просто ей така ще ги изсипя, както и те се сипят в главата ми...

Ей го де е морето - има, няма едни 3-4 часа по АМ Тракия и си там. Или поне така правят нормалните хора. А ние...

В деня преди пътуването реших да отворя картата и да потърся различен път, защото не харесвам магистралите. Малко е странно, защото само преди десетина години все по магистралата летях, но сега е пълно с таратайки и калпави шофьори и някак не ме влече.

Извънземни или не, неиндетифицираните летящи обект присъстват под някаква форма в нашия живот. Факт е, че все повече случаи на НЛО се появяват в интернет. Ставаме свидетели ако не на самите обекти, то поне на всякакви видеа и снимки на НЛО от всички точни на света, споделени в пространството.

Тъй като подарих коренчета мента на мои приятели и фолъри в Туитър, редно е да напиша и няколко реда със съвети за отглеждането и употребата й...

Със сигурност сте виждали красиви снимки на инфлуенсъри в Инстаграм, които изглеждат зашеметяващо, дори и да са заснети с телефон. С тази статия ще наблегна на някои основни трикове, които отличават впечатляващите снимки от всички останали, пречупени през погледа на дизайнера.

Опитвал съм много и различни рецепти, методи и подправки за правене на кайзер пастърма и чрез експерименти и доста преглътнати хапки, стигнах до най-лесната и най-добра рецепта за домашна кайзер пастърма.

И тъй като много от вас в Туитър проявиха желание да споделя как точно правя онази легендарна кайзер пастърма, реших да споделя цялата рецепта и допълнителни съвети направо тук в блога.

Да, старият ми блог умря. Сега се захванах да си правя нов, защото пръстите не търпят тишината и няма къде да излея мислите си. Всъщност без блог се чувствах така, както когато ми откраднаха китарата навремето - сърбят те ръцете да удариш два акорда, а няма на какво. И ето на - нов блог, нов късмет!